Повърхностният тромбофлебит може да възникне на базата на налична варикоза или да е следствие от венозни манипулации, например при поставянето на абокат по време на хирургични интервенции. Често заболяването се развива при жени, използващи хормонални препарати.

Повърхностният тромбофлебит не предизвиква оток на засегнатия крайник. Налице е зачервяване, болка и шнуровидно уплътнение по хода на засегнатата вена.

При правилно проведено лечение острият възпалителен процес постепенно отзвучава за около седмица. Остава да персистира уплътнението на вената за около месец. Възможно е венозният съд постепенно да възстанови своя лумен /с увреждане на венозните клапи/ или да остане запушен с трайно загубване на физиологичната си функция.

Ако лечението се забави, възпалителнието може да прогресира по посока на ингвиналната гънка. Тези тромбофлебити се наричат възходящи. При достигане на тромбозата до устието на голямата подкожна вена, процесът може да премине в дълбоката венозна мрежа и да се развие флеботромбоза. При откъсване на парченце от тромба се получава белодробна тромбоемболия. Чрез опипване може да се определи горната граница на процеса. Горният край на тромба е винаги поне на 10 см над зачервяването на кожата.

Възходящият тромбофлебит изисква спешна хирургична интервенция. При нея се прекъсва вената в мястото където се влива в дълбоката венозна мрежа. Това е бърза и не много сложна хирургична интервенция, предотвратяваща напълно риска от животозастрашаващи усложнения.

В по-голямата част от случаите се касае за асептичен възпалителен процес. Това означава, че няма инфектиране с болестотворни микроорганизми. Поради това не се налага включването на антибиотик. Лечението се провежда с нестероидни противовъзпалителни средства за локално и вътрешно приложение. Включването на венотонизиращи медикаменти ускорява оздравителния процес.

За разлика от флеботромбозите, при които се изисква стриктен режим на легло, при лечението на повърхностния тромбофлебит режимът е по-свободен. В по-голямата част от случаите, обаче се налага домашно лачение. Почивката на легло с повдигането на крайника на 10 см над нивото на сърцето намалява венозния застой и спомага за по-бързото отзвучаване на острия възпалителен процес. Допуска се ставане от леглото и правенето на кратки разходки. Навиването на еластичен бинт спомага за фиксирането на тромба към венозната стена.

Ако веднъж е прекаран повърхностен тромбофлебит и не е предприето радикално лечение, то съществува реална опасност от повторно развитие на заболяването.

При всички случаи, при които са налице разширени вени, има реална опасност от развитие на тромбофлебит. Рискът е по-голям при по-напредналите форми и при професии, свързани с продължително стоене в седнало или изправено положение. Затова своевременната консултация със съдов хирург или ангиолог и адекватното лечение намаляват значително риска от усложнения.

В част от случаите се наблюдава едновремменно развитие на тромбофлебит в повърхностната и дълбоката венозна мрежа. Рискът от белодробна тромбоемболия в тези случаи е много голям. Ето защо при всички случаи на повърхностен тромбофлебит се препоръчва извършването на доплерова сонография и провеждане на адекватно лечение от специалист.

Многоуважаеми пациенти,

Болестта разширени вени /варици/ на долните крайници настъпва при разширяването на повърхностните вени на краката. Това не е само един козметичен проблем, а могат да се появат и оплаквания. Често се чувствува тежест в краката, нощем се явяват крампи в прасците, кожата на подбедриците се оцветява, пациентите получават "сърбящи" или "горещи" отоци, особено в областта на глезените, стига се до чести венозни възпаления. След години кожата добива кафеникав цвят, могат при определени условия да се появят и незаздравяващи рани на подбедриците.

Най-честата причина за появата на разширени вени е индивидуално обусловената вродената слабост на съединителната тъкан. Клапите на повърхностните и на дълбоките вени гарантират при всички здрави хора нормално връщане на кръвта към сърцето. Клапите на вече разширения повърхностен венозен съд не са в състояние да се затварят плътно. Кръвта се движи по дълбоките вени нагоре до слабинната област, където част от нея навлиза в повърхностната венозна система и се връща обратно към ходилото. Този патологичен кръговрат води до увеличаване на вътревенозното налягане в повърхностните вени, получават се отоци, появява се чувство за тежест и напрежение в крака.

Пръви белег за поява на разширени вени могат да са вече разширените малки подкожни вени и капиляри. С помощта на специализирани изследвания /напр. цветна дуплекс-доплер-сонография, светлинно-рефлексионна реография, венообтурираща плетизмография, флебография/ може лекуващият лекар да установи кои венозни клапи са засегнати от болестта.

Според вида на разширените вени съществуват няколко методи за лечение:

• Външна еластична компресия с медицински чорапи, чорапогащи или навиване на еластичен бинт – ежедневно.
• Оперативно отстраняване на разширените вени – методът се прилага основно при заболяване на главните подкожни вени.
• Отстраняване на вената с лазерна сонда, сонда с втечнен азод или облитерацията й с помощта на радиовълни.
• CHIVA – метод: това е френски метод за корекция на кръвния ток по наличните запазени до момента венозни магистрали при амбулантни пациенти, като се отстраняват по оперативен начин само болестно променените участъци от венозната система.
• Склерозация на вените – в разширените вени се инжектира един субстрат, което в момента Ви се предлага като на мой пациент/моя пациентка. Склерозиращият агент води до появата на асептичен възпалителен процес на венозната стена, чрез което се постига за-лепване на вътрешните стени на съда и запушване на разширената вена. Повече през така обработената вена не се движи венозна кръв, вената закърнява и се превръща в съединителна тъкан. Този тип лечение е подходящ при разширение на малокалибрени вени на кожата и подкожието, при разширение на ограничени участъци от главните подкожни вени, при всички метличковидни, мрежовидни вени и странични венозни разклонения на главните вени, както и при рецидив след вече извършено оперативно лечение.

Какви странични действия или усложнения могат да настъпят?

Сините петна (хематоми) на мястото на инжектирането, ограничения оток, зачервяването на кожата и чувството за напрежение са нормални оплаквания и по правило отзвучават изцяло след няколко дни. Непосредствено след инжектирането на склерозанта може да се напипват болезнени и задебелени уплътнения по хода на обработената вена, които също изчезват от само себе си след известно време. Кафеникавите оцветявания и трайни уплътнения по хода на вената са рядкост. Ако все пак се появят, изчезват следващите три до шест месеца в 99% от случаите.

При алергична реакция (спрямо склерозициращия агент, дезинфикционните средства, латекса на ръкавиците или превързочните материали) могат да натъпят преходни отоци, сърбеж, кожни реакции, световъртеж, главоболие, метален вкус в устата, повръщане и други подобни явления. Тежки животозастрашаващи усложнения при правилно извършено склерозиращо лечение не се наблюдават. Ако при инжектирането на склерозиращия агент, попадне част от него извън венозния съд (паравазално инжектиране) се получава по-силно или по-слабо изразена болезненост или евентуално възпалителни промени на подкожната тъкан. Изключително рядко може това да доведе до образуване на ограничена кожна рана. Тя е лечима, но е необходимо време.

Ако някои от кожните нерви попаднат в обсега на склерозиращия агент, може да се получи преходно чувство на изтръпване на засегнатата област или свръхчувствителност при докосване на кожата. Появата на отоци по обработения крак е рядкост, явлението е преходно, носенето на средства за външна еластична компресия е желателно, а ако причината е от застоен лимфен произход, може да се предложи медикаментозна или физикална терапия - мануелен лимфен дренаж. При лечението на големи венозни конволути (напр. по хода на вена сафена магна) се образуват кожни съсиреци, които могат добре да се повлияват от последващата пункция с остра игла или с върха на скалпел (по принцип местна упойка не е необходима) и изтискване навън. Склерозантът не трябва да навлиза във вътрешните вени. Затова се инжектира на много места по малко количество разтвор, а и активното движение след манипулацията също има превантивен характер. Инфекция след склерозиращо лечение е изключителна рядкост. Последващото антибиотично лечение по правило добре повлиява процеса. По-висок риск има при диабетно болни.

Обърнете внимание!

• Минимум 30 минути се движете активно след приложеното склерозиращо лечение. Подгответе се за това с удобни сандали или широки обувки, защото ще сте с компресионна превръзка.
• През следвашите дни също се движете активно пеша или карайте велосипед. Вашата професионална дейност и ежедневие в домакинството не се повлиява от приложеното лечение.
• По възможност не стойте дълго време прави на място или не седете с кръстосани крака, а също така често повдигайте краката си.
• В легнало положение поставяйте глезените на високо и извършвайте леки упражнения (напр. сгъване и разгъраване на пръстите, кръгови движения в глезените).
• Не носете чорапи със стегнат кант.
• За жените е важно да не носят обувки с ток по-висок от 5 см.

След склерозиращото лечение е разрешено за кратко време да сте под душа, като се препоръчва това да стане в края на деня, непосредствено преди лягане. Къпането във вана, ходенето на плаж или в сауна е желателно да се отложи докато носете външната еластична компресия.

Амбулаторно премахване на стволови разширени вени с помощта на лазерна сонда

Болестта разширени вени ("варици") на долните крайници понякога налага оперативно лечение. Освен съществуващите традиционни оперативни намеси, вече са разработени съвременни методи, които са алтернатива на хирургическия метод – стрипинг. Един такъв нов метод е премахването на разширени вени на долните крайници с помощта на лазерна сонда с локална анестезия.

Какво представлява болестта разширени вени?

От разширени вени на долните крайници страдат около 40% от жените и около 20% от мъжете.
Вените са кръвоносни съдове, които връщат кръвта към сърцето. Те разполагат с много фини образувания на венозната стена, наречени венозни клапи, които спомагат кръвта в съда да се движи само в една посока – от периферията към сърцето. Разширените вени се появяват, когато заболеят тези венозни клапи. Тогава при нормалния изправен стоеж на човека се стига до застой или махаловидно движение на венозната кръв в засегнатия съд. Без адекватна лекарска намеса се стига до появата на болки, чувство на напрежение, умора, поява на отоци около глезените и по-нагоре, а по-късно и промени на кожата и подкожието, чести възпалителни процеси, както и поява на незарастващи венозни язви. Заболяването може да се разпростре и върху дълбоката венозна система (така наречените "вътрешни вени") и при появата на усложнения, може значително да бъде нарушено качеството на живот на засегнатия от болестта. При развила се вече дълбока венозна тромбоза, състоянието може да бъде и животозастрашаващо. Затова лечението на разширените вени трябва да започне възможно по-рано.

Ако след ангиологичен преглед и след съответно ултразвуково изследване с доплеров апарат, бъде доказана недобра функция на част от венозните Ви клапи, този венозен сегмент трябва да бъде отстранен.

Принцип на лечение на разширените вени с лазерна сонда

При лазерния метод (ELVeS = Endo Laser Vein System) се стига до запушване (облитерация) на голямата подкожна вена (Vena saphena magna) и на малката подкожна вена (Vena saphena parva). 

Начин на извършване на манипулацията

Лазерното лечение на разширените вени е амбулаторен метод, но се извършва в хирургична зала при строго спазване на правилата за асептика и антисептика. Всички консумативи са еднократни.

Работи се с един особен вид местно обезболяване - така наречената тумесцентна анестезия. Според телесното тегло и според дължината на третирания участък в ложето около вената, под непрекъснат ехографски контрол, с помощта на една помпа се впръсква между 500 и 1500 мл разреден разтвор на локален анестетик, напр. лидокаин. Тази методика има съществено предимство пред общата упойка, защото пациентът (пациентката) остава подвижен, а така се намалява риска от тромбози на други съдове. Това важи с още по-голяма сила за болни с придружаващи сърдечно-съдови и астматични оплаквания, където общото обезболяване е с много висок риск.

Първоначално се извършва преглед с ултразвукова сонда. Разширената вена се маркира върху кожата. Там, където е най-ниската инсуфициентна точка, се пунктира с игла (с диаметър около 1,2 мм). При лечението с лазерна сонда по правило това убождане е единственото място, от което се прониква във вената, такa че при него не остават белези. През иглата се въвежда в съда тънък катетър. След това внимателно се въвежда тънкото лазерно влакно до нивото на слабинната област. Целият този процес се контролира от втори лекар с ултразвуков апарат.

Следва въвеждане на обезболяващия разтвор в ложето около вената. Краят на лазерното влакно се свързва с лазер-генератора, който създава лазерен лъч с дължина на вълната около 980 нанометра (това са инфрачервени лъчи). Хирургът започва бавно да изтегля катетъра с лазерното влакно, като скоростта е около 3-5 сек. за сантиметър. Скоростта е в пряка зависимост от големината на разширената вена. На дисплея на апарата постоянно визуално се контролира от оператора количеството на въведената енергия – средно около 100 Джаула на линеен сантиметър.

Съществуват две методики на лечение на разширена вена с лазерни влакна – с непрекъснато бавно изтегляне или на определени импулси. Така или иначе винаги се стига до сбръчкване на венозната стена и до нейното запушване. Вече нефункциониращата вена може без никакъв проблем да се остави в крайника на пациента и не се налага изтръгване както при традиционния метод - стрипинг. От активираните ензимни процеси тя ще бъде бавно "разложена" в следващите седмици и превърната в съединителна тъкан. По желание на пациентите в същата процедура могат да се третират и страничните клонове на главната вена, ако и те са разширени. Опитът обаче показва, че в до 60% от случаите тези странични клонове сами облитерират благодарение на приложената след лазерното лечение външна еластична компресия. Ако все пак останат единични възли, без никакъв проблем могат да се склерозират по метода на склеротерапия с пяна. Не е проблем при пациенти с двустранна варикоза да се обработят и двата крайника, но се препоръчва това да стане поне през един месец време между двете процедури.

След цялостното отстраняване на катетъра и лазерната оптика следва налагане на външна еластична компресия и медицински еластичен бинт или медицински еластичен чорап от втори компресионен клас. Той остава на крайника 5 денонощия, след което се носи само през деня. Като профилактика спрямо дълбоката венозна тромбоза освен двигателната активност пациентите трябва 5 дни поред да правят подкожно инжекции с нискомолекулярен хепарин – по една на ден (това са готови аптечни форми).

След напускане на операционната зала Вие ще бъдете със запазена работоспособност през следващите дни. Задължително ще получите телефонен номер за обратна връзка с оператора, както и наставления и препоръки за контролни прегледи – всички те са безплатни.

Принципи на Доплеровата сонография

Методът доплерова сонография се развива на базата на Доплеровия ефект. Той е описан през 1842 г. от австрийския математик и физик Кристиян Йохан Доплер (1805-1853 г.). Доплер наблюдава, че светлината на звездите, движещи се към земята, се променя в синьо (къса дължина на вълната), а светлината на звездите, отминаващи земята, се променя в червено (дълга дължина на вълната). Този феномен се интерпретира и математически се описва от Доплер. Математическата формула, описваща ефекта на Доплер, гласи:

Δf = 2 f / c. v. cos θ,

където Δf е промяната на честотата, f е честотата на изпратения сигнал, c е скоростта на проникване, v е скоростта на кръвотока, θ е ъгълът на инсониране.

Ние ежедневно се сблъскваме с Доплеровия ефект (Фиг. 1). Звукът на сирената на линейката е с висока честота, когато тя се движи към нас с висока скорост, а когато се отдалечава - звукът става нискочестотен.

Фиг. 1 Ефект на Доплер

В човешките кръвоносни съдове червените кръвни клетки, движещи се срещу или отдалечаващи се от сонографската сонда с различна скорост на кръвотока, са информационните носители, даващи възможност за Доплерова сонография. Ехо-сигналът, отразен от червените кръвни клетки и върнат към трансдюсера, е с леко променена честота в сравнение с честотата на излъчения сигнал. Тази разлика в честотата зависи от степента и посоката на скоростта на кръвотока. Този ефект е приложен в ангиодиагностиката от Satomura през 1958 г. На практика ефектът на Доплер, приложен в съдовата диагностика, гласи, че разликата между честотите на излъчената и отразената от еритроцитите ултразвукова вълна е пропорционална на скоростта на движението им. Тази информация, посредством сложна апаратура, се обработва и дава възможност да се интерпретират някои параметри като: скорост на кръвотока, пулсатилен индекс, периферно съпротивление и др.

Принцип на метода:
Възбуден от генератор пиезоелектричен кристал, излъчва ултразвукови вълни, които се насочват през кожата към изследвания съд (артерия или вена). Отразените от движещите се формени елементи на кръвта (еритроцити и др.) ултразвукови вълни променят своята честота (Доплеров ефект). Те се възприемат чрез приемателен кристал (Фиг. 2) и високоговорител като звук или се регистрират графично. Високите тонове отразяват по-високата скорост на кръвотока, ниските – по-ниска скорост. Ултразвуковите вълни се изпращат с определена честота (обикновено 2-8MHz). Дълбочината на проникване в тъканите е по-голяма при използване на по-ниски честоти.

Фиг.2 Принципно устройство на УЗДоплеров апарат

Видове Доплер- сонографски методи

Непрекъснатовълнова Доплерсонография (Continuous Wavе Doppler )
При непрекъснатата доплерсонография апаратурата излъчва непрекъснат ултразвуков сигнал, който, в зависимост от скоростта на движение на еритроцитите, посредством Доплеровия ефект се приема, обработва и представя като звук или доплерсонографска крива, която има различни характеристики за артериите или вените. При патологични съдови промени се получават характерни промени в сигнала и сонограмата. Артериално Доплерово изследване (Фиг.3) дава възможност да се установят проксимални артериални тромбози или стенози, както и да се измери периферно артериално налягане на съответния крайник. 

Фиг. 3 Изследване на периферно налягане на a.dorslis pedis

Импулсна Доплерсонография (PW Doppler )
При импулсната доплерсонография сигналът се излъчва през определени интервали, което позволява и количествена оценка на кръвотока през съда. Получените данни се обработват от компютър, визуализират се на екран и могат да служат за база за последващ спектрален анализ.

Дуплекс-скениращо изследване (Duplex –scaning)
Дуплекс-скениращото изследване представлява комбинация между ултразвукова ехография (B-mode, 2D, real-time imaging) и импулсна Доплерсонография (PW Doppler), като обединява информационните възможности на двата метода. При съвремените модели, наричани триплекс-скениращи устройства, чрез компютърна обработка кръвният ток в съдовете се изобразява с червен цвят при кръвоток срещу хода на ултразвуковите вълни (артериален), син - за кръвоток по хода на ултразвуковите вълни (венозен) или цвят в цялата цветова гама (завихрен кръвоток).
С тази апаратура, която притежава висока разделителна способност, е възможно да се извършат множество срезове по хода на съда в различни проекции, да се изследва прецизно съдовата стена, дори да се извърши морфологична характеристика на атероматозното плака или на инсуфициентна венозна клапа. Особено важно е възможността за визуализиране на вътресъдовата тромбоза. Най-новите комбинирани устройства за ултразвукова диагностика съчетават цветната ултразвукова ехография, импулсната ДСГ и триизмерната компютърна реконтрукция на образа на съда.
Всичко това ги прави още по-съвършени, даващи изключително богата информация за кръвоносните съдове на цялото тяло (Фиг. 4), каквато никое друго изследване не може да предостави. Днес няма модерна съдова лаборатория в света, която да не разполага с апаратура от този тип за пълноценно функционално и образно изследване на кръвоносните съдове.
 

Фиг. 4

Автор: д-р Асен Драмов
GSM: 0888 81 65 71

Варикозата или разширените вени на долните крайници е социално значимо заболяване. Днес от хронична венозна недостатъчност (ХВН) страда над 30% от възрастното население в Европа. Според различни автори, публикували данни от проведени проучвания в различни страни, тази цифра варира от 20-38%, в зависимост от различни икономо-демографски фактори. В около 2% от тях е налице тежка венозна недостатъчност с незарастващи венозни рани (С6 по СЕАР).

Терминът "варикоза" произхожда от латинската дума "varicose" и означава "разширение". Той обозначава състоянието на разширение, увиване и елонгиране на вените. Въпреки че варикозитета може да се появи навсякъде във венозната система, включително и в долната част на езофага, аноректалната област и сперматиковата връв, най-честата изява е на долните крайници и то в подколенния сегмент на голямата повърхностна вена, последвана от надколенния сегмент на същата и сафенофеморалната връзка.

Наследствеността е един от основните фактори за развитието на разширените вени. При жените заболяването се среща по-често, отколкото при мъжете. Хормоналните фактори по време на пубертета, бременността и климакса, както и приемането на противозачатъчни препарати, повлияват появата и развитието на заболяването. Много често разширените вени се появяват в първото тримесечие на бременността. Други рискови фактори са застоелият начин на живот, затлъстяването, прекарана флеботромбоза и нараняване на крайниците.

От всички ходещи същества на земята, само човекът, с неговата пригоденост да ходи изправен, страда от тези абнормни състояния на венозната система. В изправено положение, кръвта от краката трябва да се придвижи обратно към сърцето, като преодолява земното притегляне. Деликатните клапи във венозната система прекъсват колоната на кръвта, движеща се от глезените към атриума, като препятстват връщането на кръвта надолу към глезените, причинена от земната гравитация и по този начин не позволяват развитието на екстремно високо налягане във вените на глезените. При разширените вени тези клапи са увредени и не се затварят добре. Венозната кръв се застоява в долните крайници и предизвиква тежест, болки, парене, нощни крампи и подуване на подбедриците. Постоянният оток на подкожието води до нарушаване на храненето на кожата с последващо развитие на кожно възпаление или образуване на трудно зарастващи рани.

Напредъкът на медицината през последните години доведе до разширяване на възможностите за диагностика и лечение на това социално значимо заболяване. Поставената навреме правилна диагноза позволява да се подбере точния метод за лечение при всеки конкретен пациент. Навлизането на новите технологии от друга страна прави възможно постигането на много по-добри козметични резултати и скъсяване на периода на временна нетрудоспособност.

Класификация

От 1994г. за определяне на стадия на заболяването се използва класификацията CEAP. Тя съдържа четири компонента – клиничен(C), етиологичен (E), анатомичен (A) и патофизиологичен (P).

Клас C

C0 – никакви видими или палпируеми белези на венозно заболяване

C1 – телеангиектазии, ретикуларни вени
C2 – варикозни вени
C3 – едем, без кожни промени
C4 – кожни промени, дължащи се на венозното заболяване – пигментация, венозна екзема, липодерматосклероза
C5 – кожни промени и излекувана язва
C6 – кожни промени и активна язва

Клас Е

Клас А

Клас P

Клинична картина

В началните класове (С0) болните имат само субективни оплаквания - тежест, дискомфорт, леки отоци около и над глезените, лесна уморяемост на краката или се наблюдават единични, неголеми разширени вени (С1) и болните (предимно жени) търсят лекарска помощ от козметични съображения.

Фиг. 1 Ретикуларна варикоза

Всички тези оплаквания са бързопреходни и се появяват след продължително статично натоварване на краката в правостоящо положение, обикновено в края на деня. След краткотрайна почивка в хоризонтално положение, бързо отзвучават. Оплакванията са по-изразени през топлите сезони, а при жени - и по време на менструация. Разширените вени обикновено не проминират над кожата, те са меки, неболезнени, лесно се изпразват при натиск (С2). При класове след С3 оплакванията се засилват, стават по-дълготрайни, преминават по-трудно след почивка. Появяват се тъпи болки и парене в областта на разширените вени. Понякога, обикновено нощем, се появяват мускулни крампи, съпроводени с остри болки. Отоците стават задължителни след претоварване на краката и преминават само след продължителна нощна почивка. По долните крайници се виждат частично или изцяло разширени подкожни магистрали и техните притоци. Вените са меки, неболезнени, проминират над кожата, започват да се елонгират и нагъват, оформят се типичните варикозни възли.

Фиг. 2 Стволова варикоза на vena saphena magna и клоновете й

Кожата в зоните на разширени вени е по-топла поради венозния застой. Поради забавения кръвен ток и увредената венозна стена, все по-често се появяват тромбофлебити. В последните класове болните имат постоянни тъпи болки и тежест в засегнатия крайник, не могат да стоят продължително време прави, работоспособността им е ограничена в различна степен. Появяват се сърбежи, които понякога са много упорити. Кожата на подбедрицата, предимно в дисталната и половина, е с трофични промени, уплътнена. Характерна за заболяването е кафеникавата пигментация с индурация на кожата (хемосидероза), разположена в зоната над глезена, по вътрешната повърхност на подбедрицата, както и бялта атрофия на кожата, която е израз на цикатризация (atrophie blanche).

Фиг.3 Липодерматосклероза, пигментация и бяла атрофия

Краен етап на този процес е екзематозната мацерация на кожата и оформянето на единична или множествени варикозни язви, които са доста болезнени.

Фиг. 4 Венозен улкус

Усложнения

Тромбофлебитите са най-честото усложнение на повърхностните разширени вени. Увредената венозна стена и забавеният кръвен ток предразполагат тяхното възникване. Кръвоизливите от разширени вени не са рядка проява. Възникват най-често от повърхностни разширени вени с изтъняла надлежаща кожа, през която прозират. Тези кръвоизливи се получават при малка травма, рязко повишаване на венозното налягане (кашлица, дефекация) или спонтанно. Болните не чувствуват болка. Необходимо е болният да се постави легнал с повдигнат крак и стегната компресивна превръзка.

Терапевтични възможности

Най-често задаваните въпроси са: "Налага ли се лечение за моите вени?" и "Кое е най-доброто лечение?" Вените, които са козметичен проблем или причиняват болка или други симптоми са първоначални кандидати за лечение. Съществуват две главни възможности за лечение: консервативни средства като компресивни чорапи и корективни средства като склеротерапия, хирургично лечение и лазерно лечение. В някои случаи се налага да се комбинират различните методи за най-добри резултати.

Консервативно лечение

Носенето на еластични чорапи и чорапогащници, спазването на режим и вземането на венотонизиращи медикаменти значително намалява оплакванията и подобрява начина на живот. Консервативното лечение не води до изчезване на разширените вени. Макар и бавно, те нарастват и с всяко следващо лято оплакванията стават все по-сериозни.

Ултразвуково Доплер изследване

Фиг. 5 Вливане на v. saphena magna във v. femoralis communis – ехографски образ

Фиг. 6 Нормален ехографски образ на v. femoralis

При ехография на повърхностната венозна система, най-честата патологична находка е варикозата. Варикозните вени се виждат като разширени венозни съдове, изпълнени с кръвоток, често имат много извивки или са спираловидно нагънати (фиг. 3). Често се наблюдава венозен рефлукс към системата на вена сафена магна (фиг. 4) и клоновете й или към вена сафена парва.

Фиг. 7 Варици – ехографски образ

Фиг. 8 Рефлукс през устието на v. saphena magna – ехографски образ

Инсуфициентните перфорантни вени се изобразяват като пробиващи фасцията венозни съдове с диаметър над 2-3 мм и кръвоток в двете посоки.

Фиг. 9 Инсуфициентна перфорантна вена 

Склеротерапия

При липса на рефлукс през остиалните клапи и стволова варикоза на vena saphena magna и vena saphena parva е показано извършването на склерозиращо лечение. Принципът на този метод се състои в увреждане на венозния ендотел чрез подходящ химичен или физичен агент. Венозната стена реагира с асептично възпаление, което води до облитерация на варикозната вена. Най-често се използват Етоксисклерол, Sodium Tetradecyl Sulfate или Вариглобин, които са доказали своята ефективност и сигурност. Склерзирането се извършва в амбулаторна обстановка. Истински бум в склеротерапията предизвика използването на sclerofoam или т.нар. пяна. Тя се получава чрез смесването на склерозиращия агент с въздух по специална технология. По този начин се постига нужния лечебен ефект с по-малко количество и с по-малка концентрация на склерозанта, липсва разреждане с кръв и най-важното възможност за провеждането на процедурата под ехографски контрол. Това дава и възможност за лечение с пяна на стволова варикоза с помощта на специален катетър или чрез директна пункция на вената.

Хирургично лечение

Всички пациенти с доказан чрез УЗ Доплер изследване рефлукс през остиалните клапи на двете подкожни вени са показани за хирургично лечение, лазерна или радиофреквентна аблация.

Радиофреквентна аблация (VNUS Closure of the Saphenous Vein)

Напоследък все по-голяма популярност придобиват лазерната и радиофреквентна аблация на разширените вени като доста по-щадящи и естетични интервенции. При тези методи, под ехографски контрол по Seldinger, в лумена на голямата или малка подкожна вена се въвежда специален катетър, с който отвътре се изгаря венозната стена и по този начин се изключва от кръвообръщението. Това са минимално инвазивни методи, които могат да се извършват и в амбулаторна обстановка и с местна (тумесцентна) анестезия. По този начин престоят в лечебното заведение се намалява до няколко часа. Възстановителният период след този вид интервенции е много по-кратък и се постигат по-добри козметични резултати. При всички болни показани за стрипинг може да се извършат описаните по-горе два метода. В случаите с голям устеален варикс, аблацията може да се съчетае с хирургична обработка на устието на вената. Останалите странични клонове на вената могат да се отстранят по хирургичен път или чрез склеротерапия с течен склерозант или пяна по време на процедурата или при някой от контролните прегледи.

Кога жените трябва да лекуват разширените вени - преди или след последната бременност и раждане?

Съществуващите разширени вени нарастват значително по размери по време на бременността. Това увеличава рисковете от развитие на тромбофлебит в периода около раждането. Напоследък специалистите са единодушни, че премахването на вените трябва да стане преди бременността или между две поредни бременности.

Могат ли отстранените вени да се появят отново?

При правилно склерозиране или оперативно лечение третираните вени не се появяват отново, но е възможно след години да се появят нови разширени вени на други места. Това се случва, ако не се вземат профилактични мерки и не се отстранят предлазполагащите фактори. Тези вени обаче са много по-слабо изразени и е възможно лесно да бъдат лекувани. При някои пациенти е необходимо поддържащо лечение за да могат долните крайници да останат в перфектно състояние.

Профилактика на разширени вени при бъдещи майки:

1. Избягвайте дългото стоене в изправено положение и продължителното ходене.

2. Започнете използването на еластичен чорапогащник още в началото на бременността. 

3. При спаднал свод и болки в стъпалата носете ортопедични подложки и обувки с ток между 3 и 5 см. 

4. Не използвайте горещи вани. След къпане облейте краката с хладка вода. 

5. Когато сте вкъщи, многократно повдигайте краката на високо, така че стъпалата да са на 10 см над нивото на сърцето.

6. Плуването в морето или в басейн с хладка вода тонизира венозните съдове. Не излагайте краката продължително време на слънчевите лъчи.

7. При продължително пътуване с кола правете почивки на всеки 1-2 часа и се раздвижвайте. 

8. Не носете стегнати дрехи. 

9. Избягвайте употребата на алкохол. 

10. При зачервяване, уплътнение и болка по хода на вече съществуваща разширена вена, незабавно се обърнете за консултация към съдов хирург или ангиолог.